Вечерта отново пали свещи,
потъва образа ти сред цигарен дим.
Не вярвам аз на мимолетни срещи,
в измамния им лек, неуловим.

Ще си остана пленник на покоя:
каквото беше там, във моята душа,
тя опакова със багажа своя,
и заедно със самолета отлетя.

Вечерта отново пали свещи,
потъва образа ти сред цигарен дим.
Не вярвам аз на мимолетни срещи,
в измамния им лек, неуловим.

В душата ми - по-пусто от пустиня.
Защо стоите над опустошената душа?
Следи от песни има там и тиня,
останалото го отнесе тя.

Вечерта сега ми пали свещи,
потъва образа ти сред цигарен дим.
Не вярвам аз на мимолетни срещи,
в измамния им лек, неуловим.

В душата ми - безпътни цели,
сам в нея порови и виж:
две полуфрази са се слели,
останалото - Франция, Париж...

И нека вечерта да пали свещи,
да тъне образа ти във цигарен дим.
Не вярвам аз на мимолетни срещи,
в измамния им лек, неуловим.