Виното безспорно, много е целебно.
Бутилка аз отворих - и още неотпил...
Пръкна се отвътре там, нещо непотребно -
може зеленикав змей, а може - крокодил!

Аз, когато си реша - пия обезателно,
на шеги от този род - гледам отрицателно!

А пък то - зеленото, миришещо, противното,
затърча по стаята - нашир, че и надлъж!
После заприпява ми песничка - приспивната
и видях пред себе си недодялан мъж.

Аз, когато си реша - пия обезателно,
на шеги от този род - гледам отрицателно!

Ако можех бих извикал помощ, още в този час,
чистачите с метлите - да го уловят,
но филма детски спомних си за стареца - Хотабича:
“Другарю Ибн, рекох, ти ли си това?”

Аз, когато си реша - пия обезателно,
на шеги от този род - гледам отрицателно!

“Така че, остави я тук, хитростта на юдата,
кой те прати си признай, право в моя тил?
Кой те тебе пак запря вътре във посудата?
От кого се криеш там и какво си скрил?”

Тук мъжът се поклони, ниско, до земята:
“Не съм крадец, не съм агент, аз съм просто дух,
и за свойта свобода ще склоня отплата -
ще направя всекиго на прах или на пух!”

Сега разбрах - това е джин - истински вълшебник,
може да ме фрасне тъй - би ме озлатил!
“Тази работа я остави за някой друг безделник,
не махай със юмруци без да си допил!”

“Покажи де, покажи - на чудеса сме случили,
до небесата дай дворец, след като си маг!”
Рече той: “Ние на това съвсем не сме обучени -
освен юмручен бой - нищо ново пак!”

“Лъжеш - викам - мамиш ме!” Но и той в амбиция -
фрасна ме - специалист! Набивал е ръка.
Аз, веднага позвъних, на родната милиция:
“Убиват ме направо, тука, у дома!”

Ето ги, пристигнаха, като Змей Горянин!
Пред милицията, гледам, някакси се свил:
подкараха го, милия, като клет мирянин,
и с размах го хвърлиха в чер автомобил.

Той къде ли е сега? В затвор се подвизава?
Не в бутилката - в Бутирка20 нека да седи!
Може би пък там сега с бокс се занимава?
Ако има скоро мач - ще го посетим!