Огньове жълти - и сънят гори -
и хриптя без време:
“Я почакай, я почакай ти,
утрото ще те съвземе!”

Но каква е утринта?
Невесело е тука -
пушиш сам цигарата,
гониш махмурлука.

 
 
 
 

В кръчмите - там штоф зелен
и салфетки бели.
Рай - за шут и за кретен,
а кафез - за мене.

В храма - смрад и полумрак,
дякон окадява...
Не, и тук е нередовно пак,
не тъй, както трябва!

Аз лъхтя си към върха,
с амбиция предишна.
А на върха - стои елха,
а под него - вишна.

Поне, да бе в бръшлян увит,
склонът би ме радвал.
Да има нещичко - за вид...
не е той, както трябва.

 
 
 
 

А по речното поле,
тъмно е без Бога!
Синее си синчец навред,
дълъг път край слога.

А край пътя - тъмен лес,
пълен с баби Яги.
И завършва пътя днес,
пън със остри брадви.

Танцуват някъде коне -
без да го желаят.
Ний по пътя сме без ред -
камо ли във края!

Няма кръчма, няма храм,
до днес неосквернени.
Не, момчета, не тъй там!
Не така! Без мене!