Корсарът наш е дълго на вода,
във бой и бури е обветрен флага.
Ний майсторски закърпваме платна,
с тела - пробойните, когато се налага.

Ескадра ни преследва със нагон,
безветрие, за сблъсък сетен.
Но капитанът каза с равен тон:
“Нощта далеч е! Нощта далеч е!”

Страничен дава техният водач,
и борда ляв покри се с дим опасен.
Ответен залп - нахалос, без мерач.
А там - пожар и смърт. Успехът с нас е!

Къде по-лоши сме надвивали беди,
а вятър няма, и в трюма - теч е.
Но капитанът дава много ясен знак:
”Нощта далеч е! Нощта далеч е!”

С бинокли ни оглеждат час през час,
в дима и зли, и сиви цели.
Но никога не ще ни видят - нас,
весла да движим в техните галери!

Неравен бой. Накланя се корсарът наш.
Душите ни спасете вече!
Но викна капитанът: ”Абордаж!”
“Нощта далеч е! Нощта далеч е!”

Щом жив си ти и жизнен в този ад,
за бой готви се ръкопашен!
Плъхът на кораба - страхлива гад -
ненужен в битката безстрашна.

И плъхове - предатели от сорт,
в морето скачат, бягат от картеча.
А ние сме с фрегата борд до борд.
Нощта далеч е! Нощта далеч е!

Лице в лице, и нож във нож, очи в очи!
Не сме храна за октоподи, ний сме хора.
Кой с колт, кой със кинжал, а кой в сълзи -
напускаме потъващия кораб.

Но, не! Не ще го пратят под вода -
океанът сам повдига го на плещи.
Океанът е на нашата страна,
и капитанът беше прав - нощта далеч е!