Да взема - вкъщи да запея -
просто тъй - от студ и проза.
Или пък да си умра от нея -
от туберкулоза.

Да см постена, тъй, наум
или пък с китара?..
Или - в шейна по снежен друм
и напред - към яра!

Що за напаст, що за пакост,
що за карта във ръка -
щастие да си открадна,
или да падна отсега 
в калта...

Завинаги заннкъде,
забързано стремление.
Или вода отникъде,
или наводнение...

Може да е песента без край,
а може - без идея...
Сънувам аз далечен рай,
семена си сея.

Докога - нещастни на света,
пред нас - червена светлина...
Недопегнят куплет.
Неподареният букет...
Не е наред.

Напук на всички теми,
в лапите държим звезда.
Без реклами, без емблеми
с мечи стъпки по леда.

Да нс ни настигне някой,
да нс усети миризмата -
чакай, да отдъхнем, чакай,
пък макар и със звездата!

То без нея, вън от нея -
нямам нищо мое,
държи живота ни в ръце,
миналото също взе.
Хайде де!