Я разгрей ми, по бяло, ти, банята -
аз отвикнах съвсем от светлик.
Да се сгрея - в главата огряната,
пара жежка развързва език.

Я разгрей ми, ти, баня, хазяйчице,
да се разпаля и аз. разгоря...
На полицата, горе, на крайчеца,
съмнения да изгоря.

Да разпусна до неприличност,
тас прохладен - забрава до път.
От култа към великата личност,
синее татус на лявата гръд.

Я разгрей ми. по бяло, ти, банята -
аз отвикнах съвсем от светлик.
Да се сгрея - в главата огряната,
пара жежка развързва език.

Колко вяра, гори, са изсечени,
колко мъки - преживени от нас,
от лявата гръд - Сталин гледа ни,
а отдясно - Маринка в анфас.

Ех, за вярата ми, беззаветната,
колко време в тоз рай навъртях!
И смених за съдба - безпросветната,
глупостта си и младежкия грях.

Я разгрей ми, по бяло, ти, банята -
аз отвикнах съвсем от светлик.
Да се сгрея - в главата огряната,
пара жежка развързва език.

Сутринта, още помня я, ранната,
викнах на брата едва: “Помогни!”
Но поведе ме бързо охраната,
от Сибир - отново в Сибир.

И така - в кариерите, в торфа ли,
със сълзи изгорили гърла...
До сърцето избождахме профили -
той да чува рева на сърца.

Я разгрей ми, по бяло, ти, банята -
аз отвикнах съвсем от светлик.
Да се сгрея - в главата огряната,
пара жежка развързва език.

Ох! Тресе ме от разказа, милия,
парата ми размъти ума.
От мъглата на хладното минало,
аз се хвърлям в гореща мъгла.

И тормозят ме мислите, трезвите,
причинили ми наниз беди...
И налагам аз, с клонките брезови,
по завещаните мрачни следи.

Я разгрей ми, по бяло, ти, банята -
аз отвикнах съвсем от светлик.
Да се сгрея - в главата огряната,
пара жежка развързва език.