Отвесен е скатът и климатът - друг.
Лавини се спускат стремглаво оттук
И сипеи гълтат отронена гола скала.
И можем да свърнем по лекия път,
Но ние избираме стръмния рът,
Опасен като истинска война.

Кой не е рискувал и тук не е бил,
Той себе си всъщност не е открил,
Макар че е свалял звезди от небето в града.
Там долу, дори да се имаш за бог,
За целия свой щастлив живот
Едва ли ще видиш частица от таз красота.

Без алени рози и траурен креп,
И неприличащ на монумент
Е голият камък, що вечен покой ти дари.
И само върхът с изумрудния лед
Като вечният огън ще свети за теб -
Върхът, който ти така и не покори!

И нека говорят с насмешка за нас -
Не идва напразно последният час!
Дали по-добре е от водка или от студ!?
Но други ще дойдат, презрели уют,
И с риск безграничен, с воля и труд
Ще минат по фаталния маршрут.

Стените отвесни те мамят напред.
Внимавай! Не вярвай на своя късмет!
Опасни са горе и камък, и лед, и скали!
Разчитаме само на своите ръце,
Другаря до нас и здраво въже
И молим забития клин да издържи!

Дълбаем скалата, ни крачка назад!
Ръцете са в рани, краката тежат
И в устрем нагоре политат сърце и душа...
Светът е под тебе, щастлив си и ням
И вече завиждаш на другите там -
На тях, за които върхът е все още мечта!