Жълти пламъци насън хрип
от мен изтръгват...
Помълчи! Светлее вън -
утрото е по-мъдро!

Но и сутринта скърбим,
пак е пълна скука -
Храним се с цигарен дим,
давим махмурлука!

 
 
 
 

В кръчмата - изтъркан плюш,
чашка и салфетка.
Рай за всеки нищ и шут.
За поета - клетка!

В храма - мирис на тамян,
полумрак, забрава.
Не, и в църквата, и там
не е както трябва.

Връх изкачвам запъхтян,
само да не мисля.
А на върха стърчи елха,
а под него - вишна.

Склонът в мъх зелен да бе,
пак се бих зарадвал.
Нещо друго, к’во да е!
Всичко е обратно!

 
 
 
 

Край реката в светъл мрак
бродя сам и вечен.
А в полето с цъфнал мак
вий се път даллечен.

Покрай пътя - тъмен лес.
С разни Баби Яги.
А на неговия край -
ешафод и брадви.

Нейде бягат в такт коне,
без мерак и плавно.
Верен този път не е,
чувствам го отдавна.

И ни църкви, ни кръчми,
няма нищо свято!
Ех, момчета, всичко тук,
всичко е обратно!