Маринка! Слушай, миличка Маринка!
Кръвчица моя, половинка!
Ако разкъсат ни - на бас по сто -
ще вехне другата, като листо.

Маринка! Слушай, миличка Маринка!
Прекрасна, като на дете картинка.
Кой сега ще отговори - що е то?
Ти само можеш - никой друг, пък и защо?

Маринка! Слушай, миличка Маринка!
Далечна, като в приказка на Метерлинка.
Ти - моя синя птица във безкрая,
жалко, само, че намерили я в рая.

Маринка! Слушай, миличка Маринка!
Загадъчна, като дома на инка.
Върви със мен! И пътя без да мерим.
И все едно къде, но ще намерим.

Поет - а думичката дълго не старее -
написал е: “Русия, Лета, Лорелея.”
Русия - ти си, Лета - при мечти.
А Лорелея - не. Ти - това си ти.