Четвърто лято броди нашият корсар,
Но в щорм и битки не повехна нашето знаме.
Научихме се да закърпваме платна
И да запушваме пробойните с телата.

Преследва ни ескадра врагове,
Мори ни щил... И неизбежен сблъсък!
Но капитанът към спокойствие зове:
“Денят е дълъг, денят е дълъг!”

Развърта флагманът фрегатата за бой,
Над левият й борд дим се разнася.
Ответен залп - без прицел, на око -
Пожар и смърт им праща. Господ с нас е!

От пъкъла измъквали сме се.
Но в трюма - теч, а горе няма полъх.
А капитанът дава знак с ръце:
“Денят е дълъг, денят е дълъг!”

С далекогледи и бинокли ни следят
И виждат ни - зли, сиви, одимени.
Но няма никога да ни съзрат
С греблата приковани на галери.

Неравен боят е. Крени корсарят наш.
Душите в ужас “SOS” излъчват.
Но кептъна крещи: “На абордаж!
Денят е дълъг, денят е дълъг!”

Тоз, който жив е, весел и корав,
Гответе се за схватка ръкопашна!
А плъховете нека презглава
Спасяват се от кончина ужасна.

Оставят кораба във гибел и позор
И в бездната отчаяни се хвърлят.
А ний с фрегатата сме вече борд до борд!
“Денят е дълъг, денят е дълъг!”

Лице в лице, очи в очи, кама в кама
Или храна за краби и калмари.
Кой с “Колт”, кой в сълзи, кой с кинжал,
Напусками ний кораба си славен.

Но не е туй последният му час,
Ще го запази океанът непокътнат.
Той, Океанът, винаги е с нас!
И кептъна бе прав: “Денят е дълъг!”