На границата с Турция, някъде в Европа,
Пълзи по ничия земя граничната бразда.
Нашата застава е на север, край потока,
А турската - сред храстите, на южната страна.

А върху ничия земя - цветя
с невероятна красота!

Пристига годеницата и търси командира.
“Приставам ти, прошепва тя, ще бъда с теб докрай!”
Къде цветя за булката в таз пустош да намерят!?
А сватба без цветя какво е - делничен гуляй!

А върху ничия земя - цветя
с невероятна красота!

Изгората на другия, със зачервени бузки,
Внезапно там се появява. Започва щур купон.
И тя “Любими!” му шепти, само че на турски,
“Искам сватба незабавно, с ходжа и файтон!”

А върху ничия земя - цветя
с невероятна красота!

Граничарите ни смели, без да ги подсещат,
Дружно тръгват към браздата, командирът - с тях.
Откъде да знаят те, че кюрдите отсреща
Тази нощ за същото са тръгнали без страх.

А върху ничия земя - цветя
с невероятна красота!

Ароматът на цветята омайва командира.
Онбашията застива, от любов пиян,
И пада на поляната, преглътнал “ай сиктира”.
И рухва редом с “майката” самият капитан.

А върху ничия земя - цветя
с невероятна красота!

Капитанът се унася, странен сън сънува:
Че паднала е между нас вековната стена.
“За чий ли ми е, мисли си, проклетата чужбина? -
Прищя ми се да повървя по ничия земя.

Защо пък да не може, нали е все земя,
Нали е неутрална тя?!”

А върху ничия земя - цветя
с невероятна красота!