Кал до уши, но и в нея се лази,
от небето ръми - облекчава се бог.
Оставете дъжда - за ловците е празник,
днес започва глиганският лов.

С бой по кофи и - все към блатата,
с длани бършат се потни чела.
Есенна презряли позлата,
те предвкусват жестока стрелба.

Стрелците кръвожадни не хулете,
ловците вий носете на ръце -
обичаме от свинското филета,
обожаваме от бутчето месце.

И не мисли глиган за куршума:
че към тях приближава лова?
Бягат от шум те, през есенна шума,
и намират навек тишина.

 
 
 
 

Тъпо удрят куршуми отбрани,
поразяват с оловен заряд -
сякаш весело със барабани,
марширува пионерски отряд.

Стрелците кръвожадни не хулете,
ловците вий носете на ръце -
обичаме от свинското филета,
обожаваме от бутчето месце.

Край огъня пир, мезе от консерва,
и “ловджийската” водка - за кеф,
но глиганът ранен потреперва,
и гледа учуден студената цев.

А после в спирта бълбукаха мисли,
страстта утихна, сякаш след бой.
За ранения - в черепа изстрел -
и тръбата засвири “отбой”.

Стрелците кръвожадни не хулете,
ловците вий носете на ръце -
обичаме от свинското филета,
обожаваме от бутчето месце.

Откриха ми те на лова хоризонта,
въртейки шиш над жарта -
“Тъгуваме, май че, по фронта,
по атаките и по смъртта.”

Тук отново са в строй подредени,
тук отново - на нож - всеки път
Тук лекуват души изранени,
фронтоваците, надвили смъртта.

Стрелците кръвожадни не хулете,
ловците вий носете на ръце -
обичаме от свинското филета,
обожаваме от бутчето месце.