Със вкусове и интереси странни,
аз екзотичен съм във нашата среда -
аз преспокойно ям стакани
и Шилер, тъй, без речник си чета.

Два ”Аз”- а в мен, два полюса в планета,
човеци двама, врагове пак два:
единият - прехласнат по балета,
а другият - по хиподруми и езда.

За дяволии и не мисля, моля,
живеейки от първото лице.
Но често развилнява се на воля,
ликът ми, втория, с нечистите ръце.

Боя се аз, мерзавеца потискам даже.
О, участ неспокойна моя!
Боя се - да не би да се окаже,
че другия си лик душа, не тоя!

Душа оголвайки без уговорки,
дори до най-интимните места,
на кредит ме обслужват сервитьорки,
жените галят ме до заранта.

По дяволите всички идеали,
аз пак съм груб, и нетърпим, и зъл.
Седя и тъпо ям бокали,
захвърлил Шилер, с другия акъл.

...Съдът пак влиза, залата гърба ми гледа.
Другарю прокурор и вие, гражданино съдия -
не аз разбих стъклата на съседа,
а вторият ми лик, не моя - подлия.

И моля ви във строгата обител:
накажете ме, но без затвор!
В съда, при вас, ще идвам, като зрител,
в килията - за огьнче, а не от зор.

Кълна ви се, тъй искрено, пред всички -
старанието аз ще утроя!
Ще победя аз двойнствената личност,
не моя “Аз” - а подлия.

Не искам вече да троша витрини,
че и на гражданите мирните лица.
Ще съединя аз двете половини,
на разтерзаната, изранена душа!

Ще изкореня, ще погреба, затрия,
ще се пречистя, честно и от раз,
от втория си лик, без нищичко да крия -
не, не мой е, вторият ми “Аз”!