Вечер късничко патриции
се тълпят пред Капитолия,
новините да побистрят и
да потънат в алкохолие.

Кой беседва вече в трезвен вид?
Марк патрицият не маел се -
пил нектара недопит,
и ужасно нанектарил се.

Там, под древната, колоната,
той изрекъл ред проклятия:
“Аз, с почтената, матроната,
се развеждам скоро, братия!

Тя забърка се с поетите,
и с артисти имитатори.
Изкупува тя билетите,
за младежи-гладиатори.

Аз, - крещи, - от безкултурие,
станах тази - истеричната!
И злобее, и бунтува се,
поощрява я сестричката.

Само шиткат те и викат.
Ох, налейте още двойни.
Даже робите хихикат...
На война поне, със верни войни!

Нарушавам ред традиции,
но привършват ми идеите...
Деградирам, аз, патриции -
водка къркам със плебеите!

Вилата да вземат в Персия,
със сестричката - мегерка,
а с наследствени сестерции,
ще наема аз хетерка.

Били хетерите безнравствени,
но главите им уврели са!
Там, при тях, е всичко явствено,
и сестрите им измрели са.

След запоя, ще открия мост,
изцеление предвиждайки!”
И патрициите вдигат тост,
на Марк, пияния, завиждайки!