Тъмнина е пред нас - ти поспри! Там очакват те кървави залези. Леден вятър, вихрушки дори, и пътеки неравни отправят се. Чужди шепнат слова, лоша ходи мълва, и ненужни за всеки са срещите. Изгоряла и вяла трева, и следи рядко срещат се, в тъмнина. Там личи си, кой як е във бой, във мъгли, ветрове и вълнения. Там сърцето тупти в разнобой, през мълви и съмнения. Чужди шепнат слова, лоша ходи мълва, и ненужни за всеки са срещите. Изгоряла и вяла трева, и следи рядко срещат се, в тъмнина. Глух звукът е, безцветен цвета, но, за щастие, жребият хвърлен е! ще посветя аз там - в тъмнина. До зори, до разсъмване! Чужди шепнат слова, лоша ходи мълва, и ненужни за всеки са срещите. Изгоряла и вяла трева, и следи рядко срещат се, в тъмнина.
© Румен Караколев. Превод, 2024