Изучих всички ноти - от и до,
но кой ли ще ми каже прямо?
Защо ли гамата започва с ”до”
и пак завършва с нея тази гама?

Играят ноти, в хоровода -
до, ре, ми, фа, сол, ла и си са под ръка,
а ги разхвърля по природа,
дръзка, опитна ръка.

И знае музикалното дете -
тенденциозност всяка ще отмина,
че мястото на тази нота “ре”,
заема такт и цялата осмина.

Тоналност всяка, ето на, вземи -
за равенство и всеки звук се бори.
Една и съща нота, тази “ми”,
ту ниска е, а ту е в ранг нагоре.

Играят ноти, в хоровода -
до, ре, ми, фа, сол, ла и си са под ръка,
а ги разхвърля по природа,
дръзка, опитна ръка.

След строфа, строфа гизди се със ”фа”
и ниже се след нотите си ближни.
А ето, че познатото ни ”фа”,
звучи, ехе, над всички ноти нижни.

Наблизо май ми прозвуча “бемол” -
намъкна се, нахално, безпардонно.
Внушаваща доверие нота “сол”,
на себе си изневери по тона.

Играят ноти, в хоровода -
до, ре, ми, фа, сол, ла и си са под ръка,
а ги разхвърля по природа,
дръзка, опитна ръка.

И композитор, жаден за дела,
на музиката, само, че в разреза,
копринената, нежна нота “ла”,
внезапно повишава до диеза.

Накрая, и Бетовен, питай ти -
без “си” не става нито танц, ни пение.
Възнася се над всички нота “си”,
от своето високо положение.

Играят ноти, в хоровода -
до, ре, ми, фа, сол, ла и си са под ръка,
а ги разхвърля по природа,
дръзка, опитна ръка.

Напразен е за ноти всеки спор -
те имат шеф, и младша, че и старша.
И знае се, че в ”си-бемол минор”,
звучи чудесно траурният, марша.

До тези ноти, кой ли ги владей,
се кипрят още ноти-паразити.
Тях кой ще ги изсвири и пропей?
Със нас е Бог, със тях е композитор!

Играят ноти, в хоровода -
до, ре, ми, фа, сол, ла и си са под ръка,
а ги разхвърля по природа,
дръзка, опитна ръка.