Без забрани и следи,
о асфалт разтапят шини,
и от градския кошмар,
бягат презглава машини.

Като танкове трепанги,
”Форд” и “Линкълн” и “Селена”,
елегантните мустанги,
мерцедеси, ситроени.

На природа - чудесно е там,
ето кръвната мъст за града.
Свещи изгарят със плам,
карбуратори и други неща.

И не виждаш ти платна -
лимузини, лимузини...
А сред тях - и две петна,
най-красивите машини.

Сякаш свързани с въже,
(то във тънкото се къса).
Акселераторите - те,
непотребни стават тука.

Знаят те - чудесно е там,
ще избягат - на всяка цена.
Какви ли слова ще й каже той сам,
с клаксона или други неща.

Кавалкада от коли,
ръмжи и гледа те накриво.
Светлосивия, не спи!
И след нея, давай, живо!

Виж, напред - по пътя, знай!
Има риск, с последни сили!
Закъснееш ли и - край!
Ти проспа я, светлосиви!

Знаят те - чудесно е там,
Късен клаксон - и ето щета.
Или камък си сне от гърба,
от капака или други неща.

Кръстопътят е беда,
стрелки докрай - и на небето.
Но къде, с кого, кога?
Ще се срещнат, ето, ето:

този среща се - един,
и лети на седма скорост,
онзи светъл лимузин,
без спирачен път - и толкоз!

Срещите - празни мечти?
Кръвната мъст на града?
Колела изхвърчават почти,
и сърца, или други техни неща.