Аз никога в миражи не съм вярвал,
Не стягах куфари за рая обещан.
Учителите ни Морето на лъжата
Погълна и изплю край Магадан.

Аз бях един от масата невежи.
Различен? - Може би едва-едва.
Не ми нанесе рани Будапеща,
Сърцето ми след Прага оцеля.

В живота и на сцената шумяхме -
Наивни и объркани деца...
Но ще ни забележат и признаят!
Кой там е против? - Смачкай го в калта!

Но инстинктивно чувствахме опасност
Далеч преди студения кошмар.
Дойде като безсрамна курва ясност
Душите ни заключи с катинар.

Макар че не ни плашеха с разстрели,
Живеехме и слепи, и без глас.
Деца на страшните години на Русия,
Наливаше безвремието водка в нас.