Няма ме вече - напуснах Русия,
девойките мои сополи редят.
Аз сега свойте семчици сея,
по Елисейските чужди поля!

Някой викна в трамвая на Пресня:
“Изчезна и той, като летен ветрец,
да си пее там, чуждите песни -
пред Версайския техен дворец!”

Чувам за мен неподозирани факти:
”Той ли? Не - той заминал, мерси.”
”Ах, не е ли?” - и блъскат се с лакти,
на колене във маршрутно такси.

Друг твърди, че в Магадан с мен лежал е,
през Гражданската, още, война
и разказва, че пиша му: ”Ваня,
скучая без теб, старина!”

Молил съм бил, да се върна обратно,
унизен съм пълзял и скимтял...
Как пък не! И затова, вероятно -
защото не съм се продал!

За всички повярвали - чай със запарка,
и добър, като в киното край:
ето за вас - Триумфалната арка,
ето - автомобилния рай!

Аз се смея, от смях тежко дишам:
как повярвахте в клюката гнила?!
Не се тревожете - не съм си отишъл,
не се и надявайте - не ще си отида!