Аз не обичам изхода фатален,
в живота си изгарям и творя.
Аз не обичам тоз сезон печален,
когато няма радост в песента.

Аз не обичам хладния цинизъм.
Не вярвам във възторжени слова.
Аз не обичам някой да се взира,
над рамото ми, в моите писма.

Аз не обичам хора мекотели,
Ни да прекъсват думите ми в спор.
Аз не обичам в гръб по мен да стрелят,
Да стрелят в упор, също е позор.

Аз ненавиждам клюки и възхвали,
Съмнения червиви и бодли,
По косъма напряко да ме галят,
Да стържат по стъклото със игли.

Аз не обичам сити и доволни,
Избирам - без спирачки, в пропастта.
Досадно ми е - времето е болно,
забравено понятие - честта.

Щом някой вика - чупят ми крилата,
не чувствам жал, но, има и защо.
Аз не обичам слабите играчи,
Единствен, който жаля, е Христос.

Аз не обичам страх да ме полази,
Да бият слабия ме хвърля в бяс.
Аз не обичам някой да ме гази,
в душата ми да плюят, мразя аз.

Аз не обичам циркови арени,
където сменят милион за грош.
На бъдещето светлите промени,
Не ги обичам, нека да съм лош.