Разгърден съм по всяко време,
бос вървя, през локви и роса.
Даже конят ми вилней без стреме,
ходи иначе, не в канава.

В строя, все не съм във ритъм,
старшината, правилно ругае, той.
Крачка все прибавям, вплитам,
и строят тръгва в ритъм мой.

Разбирам аз търговския нагон -
хвали всеки своя си товар.
Негоден съм да давам тон,
на своята мелодия съм цар.

Знам, смъртта ще дойде тиха -
давайте надгробна плоча отсега!
На табелката: “Говорим тихо!”
думичката, втора, не чета.

“Говорете тихо” - повторете -
думичката, втора, не търпя.
Аз прочитам само “Говорете”,
и говоря, гръмко, без да се стърпя.

От две злини - от тъмнина и светло,
избират често, хората, тъма.
Аз с любимата, излизам често,
и избирам светлината на деня.

Ах, не пуши, че тук не разрешават,
пали цигара в краен случай, не сега.
Не се натискай, щом ще те лишават;
от голотата твоя или немота.