Над разлома, там над бездната, на ръба й, във края,
Аз конете си, със нагайката, пришпорвам, терзая.
Въздух нямам във гърдите: гълтам вятъра, мъглите,
С гибелен възторг усещам - падам, падам в глъбините.

Малко по-бавно коне, бавно, усмирете се,
Бягайте пред камшика без страх.
Що ли мен все ми се падат вироглави коне.
И не си поживях, и на воля не пях.

Аз конете поя. Аз куплети творя.
Ще малко поне на ръба ще стоя.

Щом погина, перушинка, грабната от урагана,
Ще ме повлекат в шейната на галоп преди зори.
Коне мои, забавете крачка да не стигнем рано,
Към покоите небесни пътят да се удължи.

Малко по-бавно коне, бавно, усмирете се,
Бягайте пред камшика без страх.
Що ли все на мен се падат вироглави коне
И не си поживях, и на воля не пях.

Аз конете поя. Аз куплети творя.
До последния миг на ръба ще стоя.

Стигнахме. При Бог на гости няма как да закъсняваш,
Що там ангелите пеят с такива злобни гласове.
Или чувам как звънчето хлипа и от плач се дави,
Или аз крещя: Шейната не пришпорвайте, коне!

Малко по-бавно коне, бавно, усмирете се,
Умолявам ви, недейте летя.
Що ли мен все ми се падат вироглави коне.
Искам само да свърша до край песента.

Аз конете поя. Аз куплети творя.
До последния миг на ръба ще стоя.