На Юрий Гагарин
Аз пръв броих обратно мигове живот,
ще бъда безпристрастен и правдив:
на старта, кожата изстреля пот,
през порите, със дим парлив.

Аз затаих се и притихнах, и замрях.
И сякаш върнах се в окови други:
в бездушните и безвъздушни барокамери седях,
в спиралите затворени на центрофуги.

Сега ще стана неподвижен, тежък,
в мълчание потъвам засега:
раздухва пресата, с меха си жежък,
навеки моя полет по света.

Паметта бичува ме до кърви,
и всеки образ верен е до кръв:
дубльорът мой - той можеше да бъде първи,
а успя да стане втори пръв.

За него, засега не харчат шрифт,
заглавни букви за един се пазят там:
ний провървяхме заедно до този лифт,
аз вътре влязох и потеглих сам.

А онзи, който орбитата начерта,
лицето му за някои само бе открито:
сега във бункера прекарва вечерта,
въпроси-отговори хвърля в сито.

 
 
 
 

 
 
 
 

И сякаш зад мъгла, завеса,
явиха се приятели, семейство и рода:
на страниците на любимата ни преса,
биографиите си ще кажат до една.

А всички, проживяващи в съседство,
пее призоват сега на същи съд:
обикновеното ми, босоного детство,
ще облекат и във скрижали ще внесат,

Таз чудна дума “Старт” - без суфикси, съюзи,
възникна и на свой увисва лад,
и злобно, глухо заръмжаха дюзи,
изплюха нажежен разплм,

И вихър чувства във душата ми зажегли,
не смеех ли, забравих ли да дишам чак:
планетата за сбогом ме притегни,
притисна ме, за да не ме отпусне пак.

Тя стисна ме със сила удессторена,
изскочиха очи от орбити във злач,
и дясното, за пръв път, удавено,
погледна лявото, изцъклило клепач,

Устата ми запуши - вик ли, реч ли кратка,
в креслото пуснах корени почти.
Горивото - излочи го до калка,
и първи модул, май, се отдели,

Под мене, долу, виеха сирени,
не знам - за здраве ли, или за улокой.
А тук - двигателите разярени,
от Земята ме отскубнаха със вой.

Стрелките в Центъра замряха,
въздъхна облекчено пролетта.
Очите ми прогледаха, тъй както бяха,
отмина претоварването - тишина.

Експериментът мина в друга фаза,
по-рядко пулсът в датчика кънти.
Влетях в нощта, а вечерта отказах,
дойде команда “Отдъхни”.

И запрескачаха се гласове в ефира,
но Левитан ехти, като пред бой:
Той каза гръмко: ”Первый в мире!”
Добри слова за мене, каза той.

На лакът аз подпрях си шлема,
за самочувстието казах думи две.
Измамна лекота полека ме обзема,
и чак да ми се приповръща взе.

На микрофона шнура се уви във клуп,
дробовете по ребрата ми звънтят.
Задавих се с сърцето - туп-туп-туп -
то в гърлото ми се заби и спря.

Отрапортувах весело, с готовност,
отчетливо и даже делово.
Разбрах какво е безтегловност,
тежа аз нула, малко нещо в нищото.

Аз в този час на полета не знаех,
осмивайки безтегловността,
че калцият в урината остава,
че кръв ще бълвам през нощта.