Бягам аз - със своя бяг обаче,
през поля, през локви, по роса...
За мен говорят, че в раван си скачам -
значи - иначе, не в обща канава.

Но ездачът свива колене,
впива стреме в моите гърди.
Бягал бих в табуна от коне,
но неоседлан и без юзди.

Щом е ножът в ножница затворен,
той е по-невинен от игла.
Ето - оседлан съм и покорен,
от юздите - със разкъсана уста.

Набит гърба ми с рани е поне,
по хълбоците пот бразди.
Бягал бих в табуна от коне,
но неоседлан и без юзди.

Днес борба оспорвана предлагат.
Бяг! И днес съм фаворит.
Знам - на раванлията залагат,
но не аз - жокеят ми е упорит.

Той врязва шпори, свива колене,
редовете първи са в сълзи.
Бягал бих в табуна от коне,
но неоседлан и без юзди.

Цвилят, пак бегачите на старта,
едни към други злобата таят.
В неистовство, във лудост от хазарта,
пяна ронят в твърдата земя.

Камбана - ездачът свива колене,
спомня си победите преди.
Как бягал бих, в табуна от коне,
но неоседлан и без юзди.

Не! Не чакай златните трезори!
Аз ще съм последен на финал.
Ще му припомня лъскавите шпори,
ще се спъна, ще затъна цял.

От трибуните жокеят е ценен -
майстор на манежните езди.
Как бягал бих, в табуна от коне,
но неоседлан и без юзди.

 
 
 
 

Какво да правя - ей това поне -
ще хвърля сам досадния играч,
ще бягам във табуна от коне,
под седло, в юзди, но без ездач!

...Аз дойдох, а той зад мен се влачи,
по камъни, през локви, по роса.
За първи път в раван не скачам,
като всички бягам към целта.