По нашему броено - пихме малко,
кажи, Серьога, не лъжа - жалко...
И ако водката варят не от костилки,
какво ще стане от пет бутилки?

...Разпихме втора, зад самата лавка,
но бяхме свежи, а за добавка:
под гъбката, на детската площадка,
след туй - не помня, аз втасах, братко.

От шишето стъклено, аз пих на гладно,
и остъклих се - съвсем парадно.
С каляската ни вкараха на хладно,
с по седемстотин - на гърло жадно.

Признавам, третия, едва не бихме,
е, тука сбъркахме, попрекалихме...
Очилата, на другаря, ги разбихме,
то от портвайна е, нали го пихме.

Другарят си го търсеше - и вика,
да се разкарам, да се измитам...
Да се разкарам, вече бях съгласен,
и се накарах, но гръмогласен.

Ако ругал съм го - съдете строго!
Но туй, едва ли - кажи, Серьога!
А паднах там - от изтощение...
От мъка - не, от отвращение.

...Разрешете, думи две, без протокола:
нас как ни учат във къщи, в школа -
животът сам да ни накаже строго!
Ний сме съгласни - кажи, Серьога!

Ще изтрезнее той и ще ви каже:
животът-съдия, да ни накаже!
Ами, пуснете ни - и всичко ще се свърши!
А там - животът ще ни довърши!

Не си мислете, че Серьожа само кима -
разбира, проумява той за трима.
А, че мълчи - това е от вълнение,
от осъзнаване и просветление...

За нас ще плачат, зад тез решетки -
за него - в Химки, за мен - в Медведки.
А все едно е: автобусите са спрели,
и ни - в метрото, ни такси да вземем.

Приятно е - все пак ни уважават:
нас тук ни возят и настаняват...
Ще ни разбуди утре не петела от стобора -
сержантът ще ни вдигне - като хора!

Почти със музика, изпращат ни оттука.
Аз рубла скрил съм - за махмурлука...
И все пак, братко, тежко е, за бога!
Ех, ти, нещастник! Поспи, Серьога!