Какво се случи и защо крещят?
Треньорът ми и той е заридал...
Осем четирийсет - резултат -
само, че с един нищожен фал.

Горчива чаша - вместо купата за мен!
Веднъж да стъпя зад чертата аз...
Дори до край да страдам в този ден -
в “човека-кенгуру” превръщам се завчас.

Като всички се старая, с моя крак...
Заслужавам упрек най-суров.
Па Спартакиадата, последната, аз пак,
скочих, като школник от Тамбов.

Какво се случи и защо крещят?
Треньорът ми и той е заридал...
Осем шестдесет - нормален резултат -
само, че с един нищожен фал.

Какво да правя и кого ли да виня -
таз черта ли - мой късмет нелек?
Нима на негъра, ей тъй, ще подаря,
тази титла “кенгуру-човек”.

Поиха ме с кафе по турски за десерт -
поне да съм събран и развълнуван.
На спартакиадата от цял СССР -
пак чертата сгазих, гаф нечуван.

Какво се случи и защо крещят?
Коментаторът и той е заридал...
Осем и деветдесет - това е резултат -
само, че с един нищожен фал.

Треньорът ми търпя, търпя до вечерта -
а с титлата ми негърът заминал.
Зачеркнали да бяха в спорта таз черта -
Америка бих стигнал и задминал!

Вярвай, ще надена лавров аз венец,
великия момент подготвям тайно.
Знам, че ще настъпи той, ще бъда първенец,
ще отскоча чисто, пък дори случайно!

Какво се случи и защо крещят?
И съперникът, и той е заридал...
Девет седем - моят резултат -
само, че с един нищожен фал.

Мен вятърът ме носи, като лекичко перо,
а поражения търпя незнайни.
Желая “кенгуру-човек” да стана, но
фалове допускам аз безкрайни.

Не желая тази напаст на никого от вас -
напускам спорта, просто тъй - без поза.
Да скачам, както трябва, вижда се, не мога аз,
а да скачам, както мога - няма полза!