В Азия или в Европа се появила треска. Зрителите в операта тежко кашлят днеска. Неясно треската каква е - от страх или от грип. Разногласи са обоите, а цигулките шептят. Кашля диригентът дълго, а тенорът е разбит. Баритоните прегракват, а пък басите мълчат. Имахме си опера чудна и добра. Хора аплодирахме, а кого сега? Реве мецосопраното, че горно „до” не чува, изчезна и белкантото - сопраното е в драма. За лев продават място, но никой не купува изобщо всичко падна и вече нищо няма. Блъскат се течения в оперната зала, духат и събарят като вятър-хала. Партии - изсвирени, песните - изпети. Сви се партитурата, няма светлини. Ариите свършиха и мълчат дуетите - баритон без нежност, бас без дълбини. Няма как да се преборим - пуста залата кънти. Замълча дори тенорът и гласът му не звънти.        
© Силвия Недкова. Превод, 2020