Аз бягам, бягам, презглава,
по писта от сгурия.
Аз нито хапвам, нито спя,
не мога и да пия.

Зове ме пак на веселба,
Тимошка Гурев - и не крия.
Но не: аз бягам, бягам, презглава,
по писта от сгурия.

А гвинеецът Сам Брук,
вече води ми със кръг.
И каза вчера, някой тук:
”От него ли се стягаш пък!
Другарят Сам е наш карък!

Другарят Сам напира, знам -
аз изоставам рязко.
Аз втори дъх отварям сам,
или позор, фиаско.

Аз в трето дишане пъхтя,
след туй - в четвъртото дихание,
аз в петото ще съкратя,
това гвинейско разстояние!

Я го виж - другаря Брук -
води ми със втори кръг!
А вчера каза, някой тук:
“От него ли се стягаш пък!
Другарят Сам е наш карък!”

Програмен гвоздей - маратон,
а градусите - трийсет.
На жегата е той бонбон,
свирука си, но нейсе...

На минус трийсет; да търчи -
аз няма да го жаля!
А. сега. тъпчи, тъпчи, лъхти,
иди. гони Михаля...

Я го внж - другаря Брук -
води ми със трети кръг!
Изпотрябвал ми е тук:
Как му беше... Сам Брук!
Нашият гвинейски Брут!