Целувайки коприненото знаме с болка,
и плюейки отчаяно протези,
маршалът закрещя: “Напред!” на славния, на полка!
Смъртта презрете, мои главорези!”

Под знамената горди и измачкани навред,
възбудени от талантливата му реч,
едни се втурнаха в тоз час напред,
сред гърбове и задници, подред,
и бяха първи покосени от картеч.

Хитрецът, или онзи, който прави си оглушки -
цена животът равностойна няма -
пълзяха по-назад, макар и с пушки,
тях своите ги вземаха на мушки,
и в гръб избиваха ги, за измяна.

Макар, че всеки трети днес е босоног,
след битката, ще заживее, като Крез -
прекрасен полк, надежден, верен полк,
и всеки в този полк е главорез!

А трети - в боя, сред беди и жажда,
опазвайки гърдите и гърба,
ни в първите редици тяжба,
ни в задните - но, като че за дажба -
сражават се за златната среда.

Те ще напишат трудове подред,
и ще загиват в рамки на стената -
онези, не стремили се напред,
но, и назад не са били в войната,
а честно са прекарали в средата.

Тръбачът замълча и няма гонг,
не звънкат медни звуци, а железни.
Ах, славен полк, надежден, верен полк,
съставен целия от главорези.

Честта на знамето не ще погазят те,
маршалът диша весело, доволно,
оправдавайки ги пред потомците поне,
той викна: “Някой трябва да умре,
а друг да преживее - безусловно!”

И няма по-помръкнали звезди,
от техните, но края ще дочакат,
зад гърбовете на отчаяните, зли,
оставяйки последен друг да се вреди,
умерените хора от средата.

Потъпкани и кални знамена, и болка,
а от маршала - жезъл и протези.
Ах, славен полк!.. Но, славен ли е полка,
съставен целия от главорези?