Ледът ме хвана в бронята си груба,
Дано пробия тежкия му пласт.
Дълбая с гняв, надеждата не губя,
Спасителната виза чакам аз.

Потънал в пот като орач след оран,
Троша леда и търся своя бряг
Завръщам се, от песните повторен,
Като старинен кораб идвам пак.

Прехвърлих четиридесет... Това е.
Дванадесет години с теб съм жив.
Аз имам със какво да оправдая
Живота си пред бога милостив.