Не блестеше със звание, с ръста
и не за слава тръгна момчето,
със своя момчешки маниер -
високо, над сцената, си носеше кръста,
по въжето, по въжето,
натегнато, като нерв.

Върви по своя закон,
застраховка всяка отпада,
леко вляво наклон -
и пада, пропада,

леко вдясно наклон - и спасение - кът,
но на него му трябва, да извърви всеки път,
четири четвърти път.

 
 
 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 

Лъчите спъваха първите стъпки,
и сол му сипваха в раните,
тромпетът пищеше и той.
От викове “Браво!” го лазеха тръпки,
а барабаните, а барабаните -
яко дънеха в общия строй!

Върви по своя закон,
застраховка всяка отпада,
леко вляво наклон -
и пада, пропада,

леко вдясно наклон - и спасение - кът;
но на него му трябва, да извърви всеки път,
четири четвърти път.

Ах, как страшно, как смело, как мило!
Насаме със смъртта - три минути!
В очакване охкат и ахкат
и от партера гледат унило -
лилипути, лил ипути -
отвисоко, поглеждат го, някак.

Върви по своя закон,
застраховка всяка отпада,
леко вляво наклон -
и пада, пропада,

леко вдясно наклон - и спасение - кът,
но на него му трябва, да извърви всеки път,
четири четвърти път.

Той над славата се смееше тленна,
но стремеше се все да е първи -
с такъв влез във бой, да те питам!
Не по въжето над тази арена -
а по нервите, по нашите нерви,
вървеше той, под барабанния ритъм.

Върви по своя закон,
застраховка всяка отпада,
леко вляво наклон -
и пада, пропада,

леко вдясно наклон - и спасение - кът,
но на него му трябва, да извърви всеки път,
четири четвърти път.

Дресьорът крещи и всеки звяр верен,
вдигна лапи, сякаш плаче,
но суровият край е такъв.
Неуверен ли бе или уверен -
но в талаша, но в талаша
проля той досада и кръв.

Върви друг така -
застраховка всяка отпада,
тънко въже под крака -
и пада, пропада,

вдясно, вляво наклон - и спасение - кът,
и на него му трябва, да извърви всеки път,
четири четвърти път.