Мишка Шифман е умник -
има своя визия:
и да видим нещо шик -
то е телевизия.

Гледаш студио богато -
нито дал, ни взел,
а пък “куцо и сакато”
пускат в Израел.

Мишка бързо съобщи,
пътувайки до Мневники:
“Голда Меир улових
в радиоприемника...”

Разказа ми едни неща,
толкова красиво!
Без малко да се озова
в лапите на Тел Авива.

Първо аз не бях пиян -
възразих жестоко:
казах му: “Моше Даян
е куче еднооко.

Агресивен, бестия -
същи фараон,
а има ли агресия -
няма там резон.”

Мишка, вече във екстаз,
след литъра изпития:
“Те прогониха ни нас,
от онзи там - Египета!

Оскърблението в хор,
не ще простим отново -
да измием тоз позор
от Рождество Христово!”

 
 
 
 

 
 
 
 

Аз му казвам: “Ей ме, на!
С тебе аз във крак съм!
Но не щеш ли, за беля -
по паспорт руснак съм!

Моят род е руски, знам:
прадядо е самарин,
и да е влязъл някой там -
бил е той татарин.”

Мишка Шифман е “бетон” -
вън е от съмнение:
има си евреи той във
всяко поколение.

Дядо-лекар от онези -
бивши, недобити,
а във моята рода -
все антисемити.

Мишка лекар е - мълви:
“В Израел е мината -
там гинеколог да си -
по всяко време на годината.

Зъболекар там да си -
тълпи от болни носят се.
За всички зъби намери -
инак безработица.”

 
 
 
 

Мишка тук се разкрещя:
“Виза или в ваната!
Тръгвай, Коля, към места -
Израилеванните!”

Тъгува Мишкиният глас,
а е в тъга опасен,
пийнах малко квас,
рекох му: “Съгласен”.

Пред кабинета, там, на колене,
бяха много хора...
На Мишка казаха му: “Не!”,
а на мене: “Моля!”

Той крещя: “Грешите вие!
Той не е евреи!
Отговориха му: “Я пък тия!
Иди се поразвей!”

Мишка мъчи го въпрос:
кой ли е врагът измислен?
А отговорът е ужасно прост,
отговор единствен:

аз добре съм, Мишка пие
водката - проклета -
не го пускат, казва,
заради графата - пета.