Тази нощ е за мен незаконна.
Вдъхновява ме нощният мрак.
И посягам към телефона -
07 набирам пак.

Добър вечер! Кажете името ви как е?
Седемдесет и втора! Чакам! Не, недей!
Как не отговарят? У дома са, зная.
Ето! Вече вдигат. Аз съм пак. Здравей.

Тазы нощ е за шн нешконна,
И не спя. И мигът става век.
И защо лак на кредит, с талони
ми предлагат обичан човек?

Моля ви, по спешност - седемдесет и втора!
Как да няма начин? Моля те, недей!
Как тъй всички линии? Пробвай пак! По-скоро!
Ето! Отговориха. Аз съм пак. Здравей.

Телефонът за мен е икона
и триптих - указателят вехт.
И момичето става мадона,
щом за миг отнесе ме при теб.

Моля ви, госпожице, удължете времето!
Вие сте светица, ангел, чародей!
Пак не казах главното. Хайде, разберете ме!
Ето. Отговориха. Пак съм аз. Здравей.

Пак ли има проблем по трасето?
Пак релетата май не са в час.
Нищо. Чакам. Ще чакам, додето
пак започнем от нулата с вас.

07, здравейте! Пак съм аз. Вече?
Не! Сега не ми трябва. Търся днес Магадан.
Обещавам ви, повече няма да преча.
Проста имам приятел - той, горкият, е там.

Тази нощ е за мен незаконна.
Впрочем нощем изобщо не спя.
А заспя ли - сънувам мадона.
На кого ли прилича ми тя?

Добър вечер, милинка. Пак съм аз, същият.
Не издържам вече. Времето немее.
Да бе, аз съм, ясно е. Аз, да, аз съм вкъщи.
- Прието. Говорете. - Пак съм аз. Здравей.