Я виж, Иван, виж тези клоуни!
С уста червени, смешен лик.
Я, виж, в какво са опаковани,
и с глас, като алкохолик!

А този - същия, Иван,
е сякаш шурея пиян,
че погледни го, онзи там -
досущ, Иван!

Я чуй! Не пипай Зина, шурея:
какъвто ще - но е рода.
А ти? Гримирана, напудрена -
ще ми призлее от това!

Ти стига дрънка, ами Зина,
в антракта - беж до магазина...
Какво, не щеш? Е, аз ще мина -
мръдни, де, Зина!

Я виж, Иван, я виж джуджетата!
Във трикотаж, а не в аба.
Във фабриката наша - Петата,
едва ли шият ги така.

А имаш ти, ей бог, Иван,
приятели - за смях и срам
и рано сутрин пият там,
ментета, знам.

Приятелите ми не са в болония,
но не изнасят от дома.
А пият спирт - от икономия -
но само с тяхна си пара!

Ти погледни се малко, Зина,
приятел имаше и половина,
той къркаше дори бензина -
спомни си, Зина!

Я виж, Иван, я гледай - папагалчета!
Не тука аз ще закрещя!
А кой е с блузката и шалчето?
Иван, купи ми същите сега.

През този месец, а, Иван?
Такива - да не стават зян...
Как тъй “не знам”, ти все не знам -
обидно е, Иван!

Да беше, Зина, помълчала, а?
Тя, премията изгоря за нас!
До службата ми кой написа жалбата?
Не си? Нали я четох аз!

А блузката онази, Зина,
позор ще е за магазина,
че ще иде плат с аршина,
а откъде парите, Зина?

Ох, Иван, я гледай - акробатика!
Я, как върти се тоз нахал.
Завцехът наш - другарят Сатюков,
така във клуба се въртял.

А ти, прибираш се, Иван,
ядеш и - хоп на тоз диван,
или крещиш, или пиян,
защо, Иван!?

Ти, Зина, здравата изнервяш ме,
ти все обиди ми редиш.
А там цял ден изпонатегляш се,
а у дома пък - ти седиш...

И мене, по реда си, Зина,
сега ме тегли в магазина,
с аверите. Защото, Зина,
не пия сам за трима.

Охо, я гледай гимнастичката -
как скача, чак й завидях.
В кафето млечно “Лястовичката”,
тъй сервитьорката видях.

А твойте дружки, знаеш, Зина,
плетат на куки цяла зима,
от скука май ще се спомина,
глупееш, Зина!

Как, Иван?! А Лилка Федосеева -
касиерката в ЦПКО?
У тях и вдигна ти веселие -
а тя - културно общество.

Защо се караме, Иван -
да идем в отпуск в Ереван.
Как тъй “Не знам”, ти все - “Не знам”.
Обидно е, Иван!..