Телевизорът мой е мойта трибуна,
ще изрева - ще се чуе на мили! 
Не е той прозорец, не ще в него плюна,
направо врата към света са открили.

Пълен обзор -
и то в моя екран,
отдих във Крим,
и Кобзон, ураган. 

Филм, седма част -
тук ще седна да ям,
че предишните шест,
въобще ги не знам. 

Натискам “първа” - а там се давят,
това е мижаво, но след това -
“Напред, момичета!” - каква забава,
и все по бански... Ще откача! 

Телевизорът вкарва всичко във къщи,
скърбя аз със целия свят във задруга.
Вдишваме въздух един, ний, и същи,
Никсън пристига със свойта съпруга... 

А, ей го на!
Чужд държавен глава.
язко - нос в нос
и брада във брада.

Табуретката
малко напред, със крака
и съм с Главата
на равна нога! 

А после - ударник в хлебозавода,
вьртят за фурната до сред нощта,
пред, момчета!” е пак на мода, 
е стрелят, скачат... Ще откача!

Ако не гледащ - не си ли глупак ти?
Не си ли направо от Бога убит?
Как ще узнаеш где има таланти, 
кой е пробивен и кой - даровит?

Ето ти мач:
СССР - ФРГ,
с Мюлер съм аз
на игрално поле.

Спазъм и шок,
и дузпата бия,
по-добре, че след
Указа, вече не пия.

 
 
 
 

Как да преборя ината на Настя?!
Иска на кино, че днес не работи.
Настя твърди, че пропит съм от страсти,
към щайгата дървена за идиоти...

Е, да, пристрастен
съм, щом вляза у нас,
Там Помпиду е,
и Никсън в анфас!

То пак добре,
че бутилчица взех,
Никсън не иска,
Помпиду е на кеф.

Какво да правя - реалност клета.
Четвърта щракнах и как пък не!
Напред, момичета към тез момчета!
И връчват премии в ООН-е!

...После, на вилата, имаше драми,
там не поръчваш, а теб те поръчват.
Там аз бълнувах за тези програми,
за Анджела Дейвис все се застъпвах.

Казват: без плач
във тайга и поле,
край с тоя мач:
СССР - ФРГ.

Сто негодяи
са взети във плен
и Магомаев
е с нас в КВН.

Какво да правя - действителност клета.
Телевизори два и канали въртя!
“Напред, момичета!”, “Напред, момчета!”
За тях спокойно ще откача!