Застоят с гръм изчезва -
пролетта лети на щик
и покриви изплезват,
заснежен език.

До свада изгладняла,
настръхва пролетта,
от стрехите - слюнка бяла -
на хрътка от пастта.

Армии пролетни жадуват успехи,
на картата - само прави стрелки.
И воини в леки, небесни доспехи,
се врязват във белите, зимни войски.

Не бързайте, герои!
Сам зимен генерал,
позициите свои,
без бой не би предал.

Под белия, под флага,
събира той войска
и атакува фланга
със студ откъм гърба.

Води се битка с нетрайни успехи,
ручеи светли с навей и мъгла.
И воини в леки, небесни доспехи,
излизат със загуби от неравна борба.

Студът го чака брадва,
изпада в ярост той:
с виелицата сватба -
не сватба, а запой.

Прозорец скърца само -
нод вятър развилнял.
С вихрушката той рано,
пирува полудял.

А в зимния тил празнуват успехи,
и рапорти сипят - за пред властелин.
Но воини в леки, небесни доспехи,
прорязват зимното царство във клин.

Очаквана разплата -
без думи окова
на слънцето ръката
гръкляна на студа.

Не се очаква чудо -
в тила остана сняг.
Войските зимни дружно
под бял, побягват, флаг.

Към север върви настъпление,
пее водата, победила студа.
Пролетта неизбежна е, като обновление,
и като пролет, просто нужна е тя.

Благоденстващите в студ,
изчакват, зъби точат.
Сега в съседния улук,
сълзите им клокочат.

Но ден пазарен, пише,
за нисши, грош цена,
че на земята свише,
се праща пролетта.

За войските какво: въпреки тези успехи,
не крийте дълбоко, скътани в скрина,
небесните леки, ваши доспехи -
ще са ви нужни те пак, след година.