Аз си тръгнах от тук, гдето тъй ме обичаха мене!
Без да взема и грош - тръгнах, както ме майка роди.
Не затуй. че разбързал се бях - просто време дойде ми
и зад синия връх, бурен вятър над мен се изви!

Прелистваме ний книги - том след том,
а истините се предават с думи същи:
“Пророци няма в родния ни дом”,
но няма ги и по околните ни къщи.

 
 
 
 

 
 
 
 

Мен разнесоха ме, но за щастие, лъвска доля,
пак на същите тях, бих я дал по канон.
Аз се хлъзгам по пода, сам подметки насмолил -
по стълба излизам на своя балкон.

 
 
 
 

А отдолу шумят - добродушно ли, зло ли, не зная:
“Бил си тръгнал, какво пък - и без него ще бъдем добре!”
Паяжините, в ъгъла, от иконите късал! накрая,
нямам време - на двора оседлават пак нови коне.

Откри се лик пред мене мълчешком
и промълви светецът с думи същи:
“Пророци няма в родния ни дом,
но няма ги и по околните ни къщи.”

На седлото се хвърлям и със коня летим - тяло в тяло,
конят буйства под мен - сякаш аз съм захапал юзди!
Аз си тръгнах от тук, гдето тъй е сърцето туптяло!
И зад синия връх, бурен вятър над мен се изви!

Препускам аз и път трещи под моя кон,
но ясно чувам тези думи същи:
“Пророци няма в родния ни дом,
но няма ги и по околните ни къщи.”