У съседа - пир стъкмен,
и гост солиден, накървен,
и домакинята, с загар червен,
се престарава...
Ключът току прещраква все,
мезета носи на ръце,
от тяга печката тресе,
и от жарава.

А у дома - бедите ме налягат,
на нивата, в кошарата - ущърб,
и печката у нас дими без тяга,
и зъб не среща се със зъб!

Там, у съседа, пак ядат,
хрущят хрущяли, че пращят,
и щерката - във пъпки чак -
дозряла, значи.
Ще има сгледа по-напред,
за рубли сто - от птиче мед,
и даже кльощавият зет,
запя и скача.

А у дома - и кучетата бесни,
посред нощите будят ме със вой,
мазоли имам от обувки тесни,
от тропане по пода - гол и той.

Ох, у съседа пият с кеф!
Ще пият - щом не дават лев,
ще пеят - даже на верев,
тез гости скъпо!
А тук - жената ще роди,
иди - и гъските храни,
да ида, не че ме мързи,
но ми е тъпо.

А мен виденията ме обзимал,
прогоня ги едва, пристигат пак.
и в неудобно място щирей имам -
как ще ора, ни седнал, нито прав?

Съседът кани ме сега -
да си покаже щедростта,
а аз, то ясно е - не ща,
а той - отново текна,
Навярно литър с отвял,
такъв добричък станал цял,
оитдох аз - попил, поял
не ми олекна.

И по средата пя гуляя шумен,
прошепнах аз па зетя, новина,
И зетят скочи в бяг безумен,
невестата избухна в плач и тя.

Съседът вика, че народ е той,
че има си закон, основен, свой:
че който не яде - не ние той -
и глътна чаша.
Наскачаха си от местата те,
но малкият поправка взе:
че който не работи - не яде:
грешиш, папаша!

А яз седя, с три рублички на нара,
с тях утре махмурлука ще моря
в прегръдчица с хармониката стара -
заради нея, те ме канят и сега.

Съседът още литър вля,
и подивя, и оскотя,
да пея, рече, че нима
поихме те напразно?
И хванаха ме за врага,
бабаити яки два:
свири и пей, кратуно,
няма тука празно!

Веселието стигна връх огромен,
едва невестата не влезе в грях,
и аз запях за светлия си спомен,
куриер във пощата, когато бях...

Последва рибена чорба,
яхния топла от дроба,
а после зетя хванаха
и дълго биха.
В мазата дръпнаха хоро,
до ръкопашен бой дошло.
остатъците от добро
изкорениха.

И стена аз, във ъгъла покъртен,
омерзен до сълзи и до смях,
и чудя се: с кого ще пия утре,
от тези, дето пия днеска с тях?

...На сутринта е там покой,
и залък мек, и без запой,
а махмурлука - лек и той,
и плюскат здраво.
По мозъка ти не пилят,
не вие кучето от яд,
бумти там печка от обяд,
и тегли право.

А у дома - дори при ясно време,
душата ми ридае и боли!
Водица пийвам си, от време и на време,
хармониката стягам, а жената ме кори.