Билетът - твой, вагонът - твой,
във вид отличен и единствено за теб:
да видиш сън във цветен рай -
безкраен филм върти се, век след век.

Зад теб - живот оставил си,
печатът свой и контрабанда няма тук.
Цял херувим - стерилен си,
във втори клас, с бельо, но луксът е дотук.

Ето, че сбъдва се, всичко предричано -
в небето влакът е - прощален звън!
Ах, колко искаме, как се заричаме,
да няма смърт; да има само сън...

Перонът - ням. Не гледай края -
за стонове и викове е глух.
Един от нас отиде в Рая,
ще срещне Бога - той сигурно е тук.

Предай му ти, от нас привет,
ако забравиш - нищо - не тъжи.
Премина нашият разцвет;
и суета, и смърт над нас кръжи.

Ето, че сбъдва се, всичко предричано -
в небето влакът е - прощален звън!
Ах, колко искаме, как се заричаме,
да няма смърт, да има само сън...

За сън удобен е, не всеки час,
и тук ще чуят всички моя зов:
да влезем в бой, виж - пея аз,
едни - обичат, други мислят за любов!

И като нас - без сън в нощта,
и синове, и внуци ще се разлетят.
Не давай, Господи, да е война,
правнуците ще трябва да платят!

Ето, че сбъдва се, всичко предричано -
в небето влакът е - прощален звън!
Ах, колко искаме, как се заричаме,
да няма смърт, да има само сън...

 
 
 
 

Ще ни събуди сутрин някой тип,
във свят без болки, без войни и рак.
И няма там хонконгски грип,
а наготово, ти щастлив ли си? Глупак...

И тъй - прости. Засвири рог.
На добър час! И здраве, и късмет!
И ако там ти видиш Бог -
спомни си, и предай от нас привет!