Когато се препъвам в стихове,
когато мразя рими и размер,
моряшката ми песен ви зове
и с бели пръсти стискам грифа чер.

Сушата за всяко дело ще ме спре,
всяка моя грижа сблъсква се с лъжа.
Приемете ме, моряци, на море!
Всички вахти аз докрай ще издържа.

А тук е тясно... Градският човек
препуска вечно, ядове бере.
В морето е широко - плаваш лек
и под витлото никой не се вре.

Сушата за всяко дело ще ме спре,
всяка моя грижа тук я чака зло.
Приемете ме, моряци, на море!
Поднесете чаша ром върху весло.

Безспорно, не на китовете три,
а на другари се крепи светът.
Щом нещо в чужди край не ви спори,
си знайте - свои чакат ви от път.

Сушата за всяко дело ще ме спре,
всяка моя грижа сблъсква се с лъжа.
Приемете ме, моряци, на море!
Всички вахти аз докрай ще издържа.