Забелязали плод нсузрял,
под дървото си паднал е цял.
Песента си той сам недопял,
и, че имал е глас не узнал.

Със Съдбата не бил той на “ти”
и със Случая нямал дела.
А протегната струна лежи,
върху грифа под вяла ръка.

Той почнал плахо с нота “до”,
но не допял я и не до...

Недозвучал един акорд,
и никого не вдъхновил...
Кучета лаят в хор,
мишки котакът ловил.

Как смешно е! Не е ли смешно то?
Смешник той скромен бил,
недоопитал виното,
и даже глътка не отпил.

Той тепърва навлизал във спор,
неуверено крачел едва,
а през кожата, като капчици пот
се процеждала нежна душа.

Той започвал дуелът сега,
едва острие притъпил.
Неразбрал още тази игра,
и как се брои не открил.

Да знае искал “от и до”,
но не достигнал и не до...

Ни до догадка, до врата,
до дълбини не стигнал бил...
И тази, дето е една,
недообичал бил!

Как смешно е! Не е ли смешно то!
Но той прибързан много бил.
Останало си нерешено то,
което той не бил решил.

Ни дума, ни буква лъжа -
на чистия слог бил слуга.
Стихове писал и той на снега,
жалко - топят се сега.

Но тогава си бе снегопад,
и приятно да пишеш на сняг.
И едри снежинки, и град,
той ловеше със устни, във бяг.

До нея, в сребърно ландо,
той не достигна и не до...

Не дотърча, бегач-беглец,
не долетя, не допъхтя,
и звездният му знак - Телец,
по пътя Млечен закъсня.

Как смешно е! Наистина е смешно то!
Секунди щом недолетят,
недоскаченото звено,
и кратък път, и кратък път.

То смешно е, наистина, но ето -
за вас е смях, дори за мен.
И птица литнала, и кон в полето,
и няма никой обвинен?