Преврат във мислите от край до край,
В пространството - и дупки, и промени:
Във Ада ще изграждат дяволите рай
За своите потомци неродени.

Обаче дявол с името Кютук,
Агент на Рая - очно и задочно -
Натракал в Рая: "Готвят нещо тук!" -
Но точно к’во Кютук не знаел в точност.

А после вмъкнал и тревожен ред
До шефа на шпионите - Амура:
"Ужасно. Точка. Следват ме навред!
И нямам вяра в нашта агентура!"

А в Ада, значи, вождът Велзевул
Издал команда: "Почвайте парада!".
И после на митинга глас издул:
"Ще вдигнем рай в родината си, в Ада!"

И дяволите плачат, викат: "Да!
Ще станат рай тез наши преизподни!
Ще вдигнем качеството на труда!
Ще пържим двойно грешници негодни!"

"Тогаз - напред! През дим и смрад! -
Извикал той. - Във името на Бога!..."
И плачат грешниците в този Ад,
И ангелите в Рая са в тревога...

И ангелите вкуп вървят при Тоз,
С когото всичко уж споделят,
А Той им вика: "Боже, тоз народ е прост!" -
И вика им, че щял да ги разстреля.

Че Дяволът за него бил кретен,
Че всичко туй не било никак ново;
Че ангелите са едни...че Той е поразен,
И че Кютук е тройно завербован.

"Това наоколо - не Рай! То чист бардак!
Отивам долу - там поне Ме уважават!
При хората на майната Си слизам пак -
Пък там те нека пак Ме заковават!"

И слязъл Той! И никакви следи...
Но някой бил видял: в балтон износен
Пред църквата бедняк седи!
И вика, че е Бог! И проси!

Тук лош е краят. (Троя - онзи град -
Е нищо, дето гърците го разрушиха!)
Във Рая вече не е рай, а ад!
Но дяволите в Ада рая построиха!