В света на всичко изтича срока,
разяжда морскосолният разтвор.
Два мрачни съда стояха в дока,
стояха редом - просто борд до борд.

По-малката встрани криви комини
и се пристисква със кърма и бак:
"Какъв ли тип е този тип? Да си замине!
Ръждясал, скапан!.. Някакъв простак!"

Не се видяха те във упор - 
нещо стана -
и двата съда се намразиха 
двустранно.

Той беше в бедствено състояние
и тя не бе във първа младост, ах!..
Така че, току-виж, на разстояние
ще вземат да потънат май от страх.

По-едрия тресе го неестествено
от отврат, а е уж железен той.
Двайсте му хиляди водоизместване
от възмущение са без покой.

Обидиха се двата съда - 
нещо стана
и ненавиждаха се те съвсем 
двустранно.

И седмици във кърпежи минаха.
Изстъргаха ръждивия метал,
а в талиите - с водолиния
превързаха и двете корита.

Медта излъскаха, боя - за всяко нещо,
забляска с лампи всеки стар салон...
И корабите палуби и плещи
разпънаха след този вещ ремонт.

И в лъскавия борд се взряха - 
нещо стана,
видяха те - разхубавени са 
двустранно.

"Несправедливи сме ние двамата" -
въздъхва едрият със ласкав глас.
"Не съм познавал още дама
и кораб, тъй прекрасен като вас!"

По-малката, в подобно състояние,
шептеше как е той неотразим.
Голямото личи на разстояние,
но по-добре на близко да стоим.

Тълпа покрай конструкцията 
бе събрана,
но двата съда обясниха се 
двустранно.

Макар че някакъв спец жестоко
ги прати в не един и същи порт,
корабите си тръгнаха от дока
както си и стояха - борд до борд.

Към хоризонта с мълчалива радост
отплаваха като в съпружески обряд.
И с обич махаше ремонтната бригада
на нежелаещите да се разделят.

Побъркаха ли се, или... 
Какво им стана?
А може просто да са влюбени - 
двустранно?!