Няма брод във морето и в огъня, никога няма. Ни един да мечтае за лесен успех не посмя. Залез още гори, а очакваме изгрева мамещ, от любов към морето живеем с копнеж за земя. В детски сънища плава онази Велика Армада - абордажи, платна... Под лъжичката свива те чак. Всичко сбъдна се: "Ставайте, ставайте!" - екват команди, то, морето, го иска от тебе - да станеш моряк. Горе щормът злобее, зорите са по-многоцветни. По-напред ще съзреш от върха и спасителен бряг. Но матроския труд и мазолите с кръв по ръцете вий помнете, момчета, дори с капитанския знак. От сигнала "Тръгни!" оживяват и реи премръзнали, хоризонтът пропада, а мачтите скланят се пак. Вий станете човеци! Ах, ставайте, ставайте бързо - на море означава - да станеш по-скоро моряк. Към небето по ванти възлизаме - участ нелека. Там и вятърът жив е, крещи ни по светло и в мрак: - Ти откривай, откривай у тебе човека! - на море означава - да станеш по-скоро моряк. За разделите близки сърца да не ни укоряват - духом не загрубявайте, плюйте на лошия шанс. Останете човеци, момчета, моряци ли ставате, станали капитани, пазете моряка у вас.
© Владимир Левков. Превод, 1987