Не казваме «вълнение», а «тунджа»,
и кратки, звучни думите изскачат.
«Ветрилник» ни докарва до полуда,
изтръгвайки от палубата мачти.

Наложили сме за поличби вето,
почитаме магнитната игла.
Със мускулести плещи ветровете
издуват здраво всички ветрила.

На блюдото на звездните Везни
Нептун решава пак съдбата наша.
Ловджийски кучета, гладници зли,
ни гонят към съзвездието Чаша.

Ний - призрак на корвета легендарен -
люлеем се на звездната Везна.
А вятърните струи в надпревара
дерат плътта на нашите платна.

По курса - сянката на кораб-труп.
Летеше той за бурите нехаен.
Ей виж - на реята се люшка клуп
и за обесници сега мечтае.

Рани го провидението смъртно:
навек затишие - навек застой.
И сякаш демон вятъра обърка,
платната не намира вече той.

Душите ни изпълва нечий зов -
сигнали отчетливи, непонятни…
Не жаждата за слава или лов
по гребени и по скали ни мята.

А да узнаем нещо непознато -
с простор да се пропият наште дни!
В морето който вижда все водата,
на сушата не вижда планини.

Пей, урагане, песните си, злите
и всяка наша мисъл обладай,
изливай звезден дъжд, всели в душите
за суша и море копнеж докрай.