Бе щорм, въжетата - като камшик,
пищя верига в дяволски акорди.
Пя груба песен вятърът и в миг
изби тревожен вик: "Човек зад борда!"

Веднага - пълен назад, стоп машини - 
да се спаси и загрей - 
вътрешно - за юначини,
да се разтрие, щом не смей.

Обречен съм на сушата във този свят
и значи няма кой да ми помогне.
Не ще се хвърлят, за да ме спасят,
не ще се вдигне лодъчна тревога.

"По курса - пълен напред!" - тъй ще викнат.
Чакат ни пристани там.
Хак му е туй на мръсника,
нека оправя се сам! 

Ще си замине корабът, уви,
С човеците от висшата порода.
Праволинейният напред върви,
Нехае за това "Човек зад борда". 

Аз виждам - плават покрай мен грамади,
чака ги мамещ брегът.
Малко ли хора пропадат,
губейки главния път. 

В морето да ме отнесе, а там
по гамата препуска волно вятър.
Ще спусне лодка всеки капитан,
ще се сдобия с почва под краката.

 те за дрехата ще ме докопат
(падай облечен - от полза е, знай).
В лодката се ще вкопча
като в надежда - докрай!

 
 
 
 

 
 
 
 

На борда съм. Със курс и път напред,
Към мен - ръце, души, цигари "първо".
Моряците при всеки лош късмет
За мен спасителният кръг ще хвърлят.

Наистина със вълните са в спор, да!
Вахти безкрай се редят,
Но на човека зад борда
Гибел не ще позволят.