Обичам те сега,
не тайно - пред света
Без “после” и ”преди” в лъчите ти изгарям
През смях или тъга, обичам аз сега,
аз вчера - не желая, за утре - не отлагам.

Звучи във минало “обичал бил”,
печал навява, сън унил.
Убива всичко нежно в мен, крилете ми прекършва.
Макар, поетът на поетите твърдил:
”Аз ви обичах, любовта ми не завършва...”

Говорят тъй за чувства прецъфтели -
със жалост, даже снизходителност,
като към крал свален, рефрен изричан.
Прозира жал към дните отлетели,
стремеж, лишил се от стремителност,
и недоверие към “аз обичам”.

Обичам те сега -
напълно, без петна,
животът ми тече за днес - не ще прережа вени!
Във време продължително сега -
не дишам с вчера аз, и с бъдещи промени.

При теб ще дойда -
през брода на съдбата тежка!
С окови окован, с веригите окичен.
Не ме заставяй само, по погрешка,
след “обичам те” да кажа “ще обичам”.

В “ще обичам” се таи горчилка странна,
фалшивата в пространство-време колесница,
вратичката за бягство със финес...
еБзцветната отрова във стакана,
към настоящето плесница,
съмнение в това, че те обичам днес.

Аз виждам френски сън
с обилие от времена,
Там в бъдеще е друго, и в миналото - друга ера.
Позорен стълб опрян ми е в гърба,
изправен пред езикова бариера.

Ах, разлики езични!
Не лични, по съдба!
Но изход ние с теб ще търсим, няма страшно.
Обичам те и в сложните ви времена -
И в бъдеще, и в минало сегашно!