Вилнее бурята край нас,
докато пяна кърпи и съшива,
разкъсания пясъчен пейзаж,
отгоре само гледам аз,
вълните как главите си разбиват.

Аз ще пролея сълзи вече,
за тях - погиналите - отдалече.

Аз чувам хрип и смъртен стон,
и ярост; че не са те оцелели...
И още как - при тоз разгон,
със сили сто пробит заслон,
тавите си разбиват цели.

Аз ще пролея сълзи вече,
за тях - погиналите - отдалече.

 
 
 
 
 

 
 

А вятър пак вълни сече,
и гривите им пенни мята.
Вълната в бариерата ще спре,
един нозете й ще подсече,
ще рухне подивяла на земята.

И ще пролеят сълзи вече,
по загиналата - отдалече.

А може аз на ред да съм -
в гърба ме блъскат, все към края.
Сънувам неприятен сън,
че се препъвам в нещо вън,
и разбивам си чело накрая.

И ще пролеят сълзи вече,
за мен, загиналия - отдалече.

Мнозина си седят все пак,
там на брега и наблюдават,
внимателно и зорко как,
тук някой, редом, чупи крак,
а друг - гръбнак прекършва здраво.

Те ще пролеят сълзи вече,
за тях, загиналите - отдалече.