Сън глупав, сякаш с боздуган
изби ме безпощадно.
Изглеждах в него поруган
и се почувствах гадно.

В съня лъжец, предател бях,
и се подмазвах често.
Едва сега се аз видях,
с лице нечестно.

Ръце напрягах тук,
и удрях право, обаче,
с мек юмрук,
не биех здраво.

Видението чезнеше завчас,
но връщаше се ново.
Клепачи щом затварях аз,
ми се явяваше отново.

Не крачех - припках в тръс,
по пода равен.
И хода не смених със хъс,
от страх заставен.

Пред силни се смущавах,
пред злобни се огъвах,
от себе си се отвращавах,
но във съня затъвах.

Бълнувам аз, щом своя глас,
през дрямка чувам.
Но този сън не буди вас,
а аз сънувам.

Освестих се и разгадах,
от стона си остатък.
И с болка клепките раздрах,
и с възглас кратък.

Сънят - готов да тръгне,
и да се размие в пяна.
Дали той ще се сбъдне? -
у мен въпрос остана.

Зад мен е той сега,
и ме побиват тръпки.
Кое бе истина в съня,
кое - лъжливи стъпки?

Ако било е просто сън,
за мен късмет е.
Но ясновидец ако съм,
то - помислете?

На мислите сънят бил отпечатък?
Не, не ми се вярва.
Но засънувам ли го по-нататък -
той треска ми докарва.

 
 
 
 

Огън нека го гори! - във мараня,
че го изгарям се преструвах.
И срам ме гони, като във съня,
във който се страхувах.

Но кажат ли ми: “Пей си в унисон!
Раздай се без остатък!”
Наяве, виждам, има ли резон,
сънят ми кратък.