На А. Назаренко и екипажа
на кораб «Шота Руставели»
Двайсет хиляди коня в машината свити,
побесняват табуните от железа.
Изтъняват от опън въжа пред очите
и изцеждат на пристана бистра сълза.

И командите кратки политат,
вятър мята ги в тъмната шир:
"Кранци зад борд!", "Отдай носовите!",
"Поеми на кърмата буксир!".

Капитанът, в миг засмял се,
"Юначаги!" ще рече.
Със земята на раздяла
връзката да се сече.

Само погледи дълги обратно се мятат,
здраво стиска земята, така е и не.
Но защо ли тъй дълго не сте във фарватер?
Да не мигаше фар участено поне...

Всичко в ред е и няма въпроси.
Вахта има. За отдих е час.
А каютите - пусти: матросите
свободата не сещат "от раз".

Капитанът, в миг засмял се,
"Юначаги!" ще рече.
Със земята на раздяла
трудно връзка се сече.

Двайсет дни преход. Лодките ще се разсъхнат.
Албатросът последен напусна ни днес.
Щорм поне да се вдигне. Или пък настръхнал
да приеме радистът едно "Ес-о-ес".

Стана - трима били в туй корито,
кит на късчета яхтата смлял.
Но защо ще ни благодарите?
Ние чакахме тоя аврал.

Капитанът, в миг засмял се,
"Юначаги!" Знаем, че 
със живота на раздяла
трудно връзка се сече.

И ще стигнете Фиджи и порт Кюрасао,
още дяволът знае какво, в кой ли ден,
най-прекрасният нейде фиорд Милфорд-Саунд,
всички краища, недостижими за мен. 

Но пристаните ли на Таити,
чуйте записа. С моя си глас
аз ще ви проглушавам ушите
с песента за Таити и вас.

"Кептанът" за песента ми
"Юначага!" ще рече.
Тъй, на сушата останал,
стискам връзките, момче.

По водата отново, а сякаш по ринга,
предпазливата корабна сянка снове.
Във готовност - матроси, отслабени - шпрингове,
"Ляво руля" и в миналото - брегове.