Във стопанството, там роден и бил,
и живял козел, витороги.
Той сред вълци бил - не по вълчи вил,
блеел песнички неугодни.

Той пощипвал си тревица, и рахата го обзел,
не обелвал дума непристойна.
Полза носел, вярно, като мляко от козел,
но - и вреда за никого, безспорно.

Тъй живял си той на полянката,
не поглеждал към чуждо владение.
Забелязали скромния в сянката -
ей го на: цял козел-опрощение.

Щом мечокът наш, след гуляй с разбой,
развилнявал се, баш по мечешки,
хоп, козела - стой, че и бой връз бой,
по рогата дай, и по плешките.

Тъй се жертвал той, само дал - не взел,
и понасял боя весело и гордо.
А мечокът рекъл: “Туй е гордост, не козел -
героична личност, козя морда!”

И го пазели те в пространството,
и издали такова решение:
”Нито крачка навън от стопанството,
за козела наш, за опрощение.”

А козелът пак си подскачал в такт,
ама взел и да своеволничи.
Той брадата си завъртял през врат,
иззад храст ревал: “Вълци, сволочи!”

А когато опрощение, поредното, търпял,
задето вълците, с обяда прекалили,
уж случайно и невинно, като мечка заревал,
но ритуала, те не провалили.

И щом хищните се заръфали,
във стопанството зряло мнение -
от мечок по-скъп, и от рис дори,
е козелът, скъп, - опрощение.

Щом ги той дочул, изнаглял съвсем:
“Ей, кафяви, и сиви, и бежови!
Като вълк ще ям, и не ще пасем,
и мечок ще съм с привилегии!

“Козя морда” ще сънувате наяве във леса,
и на място всекиго ще сложа!
На рогата ще набуча, в пух и прах ще разнеса,
който първи падне ми под ножа!

Стига тъпкахте таз света земя -
ще погинете без прощение!
За греха и прошката - за всеки ще реша,
щом съм аз Козел-опрощение!

Във стопанството, там роден и бил,
не живеел козелът, тъй скромно.
Той сред вълци бил - като вълк завил,
и ревял, като мечка, редовно.