Сама сполуката доброто време повели,
под кила - дълбина за плаване щастливо,
небето с океана синевата подели -
а хоризонтът двете синеви прелива.

Нима просторът морски със опиянявам дъх
не е като планински - в буйство, в лудост, в кротост,
вълните - с бели гриви, чисти, сякаш сняг на връх,
а падините между тях са като пропасти.

На служба на стихиите суетата пада.
Към полюсите е меридиана.
Благословени, хребети грамадни!
Благословен, Велики океане!

Наш брат е случаят велик, Сполуката - сестра,
макар че все стоим нащрек, че се тревожим.
И "по вода да ви върви" брегът за нас избра,
съзвездията са прекрасно разположени.

И все напред се взираме и всеки път е нов,
Но "Ес-о-ес" промяна в курса мигом значи -
тъй както в планината бързаме към всеки зов
за помощ, спрели своето изкачване.

На служба у стихиите суетата пада.
Към полюсите е меридиана.
Благословени, хребети грамадни!
Благословен, Велики океане!

След бурята ще сметнем загуби, "против" и "за",
не белокоси - от солта сме побелели.
А свидна и огромна, океанската сълза
ще мине пак лицата наши просветлели.

Върхът превзет е и във небесата до една
тържествено са вбити всичките ни мачти.
За миг сме само долу, после вдигаме платна
и почваме отново своето изкачване.

На служба у стихиите суетата пада.
Към полюсите е меридиана.
Благословени, хребети грамадни!
Благословен, Велики океане!