В ковачницата вчера,
плана двойно навъртях -
в командировка, във чужбина,
от завода отлетях...

Саждите измих под душа,
набързо хапнах ща-не ща,
и Инструкцията слушах -
за забранените неща.

Битът им там все още,
далеч-далече бил пред нас -
да не взема, да изтърся,
излишно нещичко на глас.

Даде той брошура цяла -
постоянно да съм в час,
да не взема да направя,
глупост, тъй, като у нас.

Говори с мен, съвсем по братски,
за чужбината отсреща,
че ще видя демократи в града
им полски Будапеща:

“Там при тях е всичко друго -
неразбираемо за нас,
ти опитай, с уважение,
постепенно, не от раз.”

“Ако с водка тръгне спора,
отрежи -
не-е-е, момчета-демократи -
им кажи -

а подаръците строго
отхвърли -
у нас затрупани с такива
сме дори!”

Каза той: “Ти там в комфорта,
хем пести, но и мисли -
гледай да не хвърлиш топа,
от сухоежбина, нали.

В тази чешка Будапеща
са такива времена,
може да ти теглят майна,
преди да ти дадат храна”.

Ах, в Унгария ще ида
на пазар!
Там - немкини, там - румънки
със загар.

Демократки са и с навик,
хич нелош -
от съветски граждани не вземали
и грош.

“Буржоазната зараза
по петите дебне там,
но за връзка извънбрачна -
казвай - няма да се дам!

Там шпионки атлетични
мамят нашия човек,
казвай, че неща такива,
изкоренихме преди век.

Или ще действат те подмолно,
отведнъж -
преоблечени в купето,
като мъж.

Ще си скрие динамита
във корсет -
ти проверявай пола
на красивия съсед”.

Тук аз малко го притиснах:
“Да проверя, но само - как?
Ако бръкна под полата
и отмери ме със крак?”

Но инструкторът е печен,
делови и закален -
здрава мозъчна промивка
е планирал днес за мен.

Обяснявам за невежите
отсреща:
аз към българите тръгвам -
в Будапеща.

Ако теми някои искат -
нека разяснят,
бой не трябва, те сами
ще разберат.

Аз по-тяхному не зная,
нито дума, нито звук -
убеждавам лесно всеки само
с този, моя чук.

Аз какъв съм агитатор -
аз потомствен съм ковач,
да отиде в Улан-Батор,
по-способен съгледвач!

Спя с жената, не заспивам:
“Дуся, Дуся,
от чужбината, коварната,
боя се!

Дори да бях стоок,
сторък,
аз по тяхному не зная
нито гък!”

Дуся дреме, като бебе,
навила ролки за коси.
Измърмори във съня си:
”Слушай, Коля, я върви...

Нещо, много страх си хванал -
ще се с тебе разведа!
Знаеш само Дуся, Дуся! -
ще те водя във съда...

Обеща и ме забрави
пак сама,
от Бангладеш да купиш
мушама!

Ти скътай някой лев,
не се глези -
каквото ще да е,
но нещо донеси!“

Тъй заспал съм, гушнат в Дуся -
нежна и добра,
и сънувам - щит и меч аз,
ризницата си кова!

Там, при тях, са други мярки
и по-инак се кове,
и сънувах пак унгарки
със бради и щитове.

Тапети бежови за Дуся,
щеш-не щеш
и нахалните шпионки
в Бангладеш.

Ще отида при румънците
завчас,
те били от Волга,
като нас.

Друго нещо е жената -
шета, шета и запя.
Ризата ми как изглади -
сякаш ще я носи тя!

Сбогом, сбогом, цех ковашки,
чак до гвоздейчето мил!
Сбогом, сбогом, план насрещен,
преизпълнен си ми бил!

Пихме ний - в аортата ми
спирт се вля,
до летището аз хълцах
за беля...

Зад гърба си още чувам,
сякаш лай:
“И на кого ни тук оставяш,
Николай?!”