Ако в чужда, непозната нощти,
се препънеш и ходиш по края,
не таи, не мълчи, а до мен докрещи -
аз гласа ти ще чуя, позная.

Ако сразен от куршум, лежиш в зряла ръж,
потърпи - бягам към теб и птиците стона ти чуват.
Ще се върнем пак там, където тревите лекуват,
само ти не умирай, само кръвта си задръж.

Ако препускаш на кон златогриви,
конят пътя усеща отрано,
към онези земи с извори живи -
те ще изцелят твойте рани.

Къде си, приятелю мой - в килия или в степ необятна,
на пресечки какви, пътеки или предмостия!?
Може би изтощен си, заблуден и несносен,
и не намираш вече пътя обратно?..

Тук под снега блика чиста вода -
нито има, нито можеш измисли такава.
Тук са ничии и трева, и цветя.
Пожелаем ли ги - ще са наши тогава.

Ако трудно вървиш, стискаш зъби, сълзи,
по камъни остри, с боси нозе във водата студена,
обветрен, обгорял, с душа във битки калена,
ти такъв добълнувай, достигни, допълзи.