Излез, ще ти посветя серенада!
Кой тук серенада ще ти посвети?
Без порядък и чак до припадък,
ако музата ме посети.

Аз още палувам и смешки въртя,
не приличам на себе си пак!
Аз обиди търпя, но щом превъртя,
твоя замък ще срутя, подпиля, изгоря,
ако не цъфнеш на онзи чардак!

Отговаряй прямо, откровено -
за душата ми разбойническа зов.
Излез, излез, излез, де, Аграфена,
послушай серенада за любов!

Хей-хей-хей, трали-вали!
Де да си живееше по нашите подвали...
Тогава аз на дворчето,
бих кацнал до прозорчето
и щяхме да си гукаме неспали.

В моите складове горски - от пилета мляко,
две уютни хралупи, като пънче изгних...
Не съм ли готов, ти кажи, Груня, пряко?
Не съм ли за тебе, аз, Феня, жених?!

От любов аз изгарям и нощи не спя,
съхна, ей тъй, но мълчи...
Аз гласа си загубих - хриптя, и пищя,
ох, беда и беля, ще си навлека -
ще те открадна, пред хорски очи!

Съперниците ще отсвиря мигновено!
баща ти зет ще има нов!
Излез, излез, излез, де, Аграфена!
О, не губи хайдушката любов!

Хей-хей-хей, трали-вали!
Де да си живееше по нашите подвали...
Тогава аз на дворчето,
бих кацнал до прозорчето
и щяхме да си гукаме неспали.

Дай, Аграфенушка, за сватбата дати.
Нечиста съм сила, но с чиста душа!
По дяволи, прости ми, с кучешки лапи,
ще пратя моя разбой начаса!

Аз и трели ще лея, и подаръци кош,
със дружината си - на поклон.
Аз теб ще пропея, не ще бъда лош,
ще хвърлят момчетата всеки по грош,
ти само излез на оня балкон!

Отговаряй, прямо, откровено -
славеят за “се ла ви” не е готов.
Излез, де, най-накрая, Аграфена,
не дай да гасне пламенна любов!

Зад теменцето мое и челцето,
една мечта: за твойта красота -
на пръсти се повдигам аз, и - ето:
целувам твойта захарна уста!

Хей-хей-хей, трал и-вал и!
Де да си живееше по нашите подвали...
Тогава аз на дворчето,
бих кацнал до прозорчето
и щяхме да си гукаме неспали.