Нейде във леса дремучи,
по хралупи вл ажни, кучи,
по бърлогите борсучи,
ний скучаем и скимучим.

А защо седим и тлеем,
в скука, в мъка леденеем?
Я, момчета, да наглеем -
весело да повилнеем!

Ний, момчета бити сме,
печени, отръпнали.
Във блатата мити сме,
в бездните сме шупнали.

Нейде във леса дремучи,
нещо все ще се закучи,
а юнакът ще сполучи -
да умре от гъдел случи!

Ний реката ще размътим,
с кости храстите ще свесим.
Пакостен майтап ще мътим,
весело ще си побесим!

Водни сили, демони,
Духове отчаяни!
Вие - пеши тренове,
ние - на коне окаяни.

В окръга съм славей първи,
и гуляя си безстрашно.
Имам си слуги на върви -
чак на мене ми е страшно.

С върколаците - да свикна,
много хитри са, горките!
Пък и аз, щом свирна, викна -
чак душа се крий в петите!

Нямам страх от мъките,
щом съм със русалките!
Я, излезте, влъхвите,
да играем с малките!

Ти, търговецо, не чакай,
помощ от леса, прокажен!
Гледай ти, по пътя всякой,
лика ни, волен, безобразен!

Ний ръкави ще засучим,
в тъмното - когото случим.
Долу - в пясъка плавучи,
ще пропясъчим, проучим.

Впусто клеветите ни,
умните, речистите.
В ред е силата, нечистата,
и даже съвестта и чиста е!