Аз бях и слаб, и уязвим,
треперех, като херувим,
кървящ отвътре и раним -
с душата изтерзана.
И като в пошло потпури,
глава огромна се откри
и зло озъби се дори -
зад паравана.

С ръка ми махна на знахар:
“С лице къмто стената!” -
натиснаха на лепкавия нар,
гърдите ми, ребрата.

А главният - със химикал
въздъхна грозно, смело,
и ми заведе материал,
приличащ ми на “Дело”.

Под пръстите на тия двама,
смешно сгърчи се гръкляна,
натиснаха и със коляно,
Дроба ми, черния, горкия.
Изпращя ми тъй реброто,
че пот изби ми по челото,
и с кръв запя перото,
по невинната хартия.

Едва аз прав стоя:
съблякох се до голо -
ъгъла ми готвеха игла,
със нещо, там, готово.

Помислих в миг от яд
и ужаса да не покажа:
”Те могат да ме упоят
и сънен всичко да им кажа!”

В стомаха страх ме жегна -
той черепа мис нещо стегна,
ръцете ми с въже затегна,
и кръвния прекъсна ток.
Да изпищя, като за глухи,
със устни бели, сухи -
а той се суети и думи кухи,
записва във поток.

Той побеснял е от лъжи,
но аз му креснах:
“Какво там драскаш, покажи,
тезтайни неизвестни!..”

Помощникът му - психопат,
за китките ме върза -
пособия във ред лъщят,
за съпричастност бърза.

Аз печен съм и бит, и с буен нрав,
ще овършея, и ще ги изкъртя тука.
Но те ще ме притиснат, те ще ме смирят -
тук свивам се от скука.
Лежа си гол, като сокол,
мишкува главният, зад своя стол -
все пише нещо в оня протокол,
мълча си, но ми пука.

О, боже, сили ми прати,
отмалявам и слабея,
а скоро ще горят пети -
за да започна да се смея

Аз имам нерви от дърво,
но чувствам се невнятно -
натикаха ми в гърлото черво,
изплюх им го обратно.

Във менгеме съм аз, във клещи -
кроят и мерят мойте плещи,
проучват ме с усмивки вещи,
опипват и изчакват.
Тук след минута само къса,
душата ми ще вадят, късат,
ще я изцапат и избърсват,
ще я изстискат и изплакнат.

“Я, дишай, дишай! - главният ми рече -
Издишай - ще се пукнеш, де!”
При вас издишаш ли, не знаеш вече,
дали ще вдишаш въобще!

Процеждам нагло през зъби:
“Ама, че порядки тъпи!
При мене номерът ви не върви,
другари, скъпи!”

Потече мрак и газ във зной,
екран просветна сив и той,
от очите пръсна гной,
изстена моята трахея.
И оня звяр е пак в екстаз,
донесоха отнейде таз...
Това, май, виждал съм го аз -
във филм от тия, от трофея.

Зад мен прокрадват се,
игла забиват гола...
“Бодете, кучи синове,
но дайте протокола!”

На колене аз даже бях,
привит на две до пода.
Аз настоявах все пред тях,
и за пощада молих.

Но ремъка затегнаха със грижа,
на спиртна лампа нещо нижат,
и чакат вещицата рижа
с камшика от коси.
Къде-къде, а тука ще успеят!
Аз, клоунът, гадая и немея:
ще нажежат ли пиката и нея -
тя мигом ще ме подкоси.

По челата пот припарва,
сганта се закали отрано,
отекна звън - и гарван,
кацна върху бяло рамо.

И гарван гракна: "Nevermore!”
Съдбовен вик от клюна му излиза.
Направо в моргата - напомня той -
от залата за изтезания се влиза.