Мъже брадати - по стените, в рамчици от дървесина,
носят всичките пененета - на верижка очила -
всеки нещичко открил е и измислил е ваксина,
значи, ако жив съм още - все по тяхна е вина.

Рече докторът: Боли ви! -
треска взе да ме облива -
а сърдечното светило
от стената се глуми:

- Не в килия си, а в стая,
не на нар си, а в легло.
Не е туй разпит - вече зная -
а изследване е то...

И макар и цял в недъзи, страх съвсем не чувствам тука -
протокола медицински не използвам за скандал,
знам го този Склифосовски - основал е института,
знам го и другаря Боткин - хепатита е създал. 

Аз мирувам лежешком,
онеправдан и поизмръзнал -
ако докторът се бъзне,
в жълтия, отивам, дом. 

Всичко там зависи 
от теб самия по закон:
Будьони, ако искаш ти си,
или - неговия кон! 

Умствено съм още здрав и разумно си говоря,
въпрос със намек им задавам, значи, търся си беля.
“Ако Кащенко, например, иска лек от Пирогова,
Пирогов, тъй без причина, няма да го среже я!”

Докторът - и той от род,
и е хитър, и кадърен:
- Прав сте (казва ми кахърен),
но обратен има ход:

ето - зали, пет на броя,
и професорът седи,
сочи с пръста - “Параноя”
и иди го провери!

То, добре, че вси светила си висите по стените,
тъй спокойно ми е тука, разговарям си със вас.
На Вишневски се надявам, на Бурденко, на иглите -
знаят те - не съм душевно, а духовно - болен аз!

 
 
 
 

Аз пък здрав съм от дете,
вярно, дядо ми незрящ е,
свекърът е пиянде изящен,
но роднина той не е!

Докторе - тук насаме сме -
не издържам този спор:
диагноза ли ми пишеш
или пращаш ме в затвор?

Доктори и санитари, светилата се смутиха,
зад прозореца светило позаклати си гърба,
и пенснетата с верижки, сякаш с влага се покриха,
на жълтеницата баща й, бързо-бързо побеля.

Скрих очакването свое
над настръхнала бумага.
Докторът е все за благо,
жалко само - не за мое.

Но перото, не листа му, тоя -
ме прободе с острие:
диагноза - “Параноя” -
а в години значи - две!